Корпоративни договори за изкупуване на ВЕИ енергия – начин за стабилизиране на приходите

Миглена Стоилова е Председател на Надзорния съвет на БГВЕА и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара. Госпожа Стоилова е Вице-президент Специални проекти в Postcriptum и CWP Global. Тя е с дългогодишен опит в световния енергийен лидер Енел, където заема различни ръководни позиции, управлявала е  ветроенергийните активи на компанията в България и е била финансов директор на компанията в Турция.

Какви са ползите от инсталирането на повече вятърни централи в европейски мащаб?

Вятърната енергия е ценен актив за европейската икономика. Секторът допринася 37 милиарда евро към БВП на ЕС и наема 300 хил. души. Вятърната енергия се оказа устойчива на кризата, свързана с COVID-19, като голямото предимство бе използването на безплатен и изобилен местен ресурс, достъпен без значителна човешка намеса. Съществуващите вятърни паркове в Европа  не спряха своята работа по време на пандемията. Индустрията продължи да инсталира нови капацитети, свързвайки 14.7 GW към мрежата през 2020г. (80%, от които оншорна вятърна енергия). Инвестирани бяха 42.8 милиарда евро в нови проекти, отбелязвайки второто най-високо ниво на рекордни инвестиции и значително увеличение със 75% в сравнение с предходната година. Вятърната енергия покри 16% от търсенето на електроенергия в Европа. Това категовично води извода, че вятърната енергия има необходимите характеристики да изиграе основната роля в зеленото икономическо възстановяване.

Вятърната енергия облагодетелства пряко местните общности. Вятърните паркове често се намират в отдалечени райони с ниска инвестиционна активност, откъснати от бързо развиващите се големи икономически центрове. Ползите от разработване на вятърна енергия не се ограничават само до създаване на нови работни места. Вятърните паркове допринасят значително за местната икономика чрез заплащане на данъци и такси, които представляват основна част от приходите на местните общини. През 2019г. eвропейските компании в сектора са заплатили данъци в размер на 5,2 милиарда евро, което представлява увеличение с 52% спрямо нивата от 2011г. Именно тези данъци финансират нова инфраструктура или модернизация на съществуваща такава, както и различни социални програми. Всичко това допринася за подобряване на социалното благосъстояние и икономическото развитие на местно ниво.

Развитието на технологията и  цена на въглеродните емисии през последните години повишиха конкурентоспособността на енергията от вятър, чиято цена достигна нива по-ниски от средните пазарни нива на електроенергия, като е значително по-евтина от други опериращи конвенционални източници на енергия. Снабдяването с електроенергия от вятър несъмнено би имало благоприятен ефект върху конкурентоспособността на индустрията и разходите за електроенергия на домакинствата. Тези икономически ползи са в допълнение на безспорните екологични и здравни ефекти от намаляването на въглеродния отпечатък на електропроизводстовото.

Какви финансови механизми за реализиране на ветроенергийни проекти ще са налични през следващите години?

Вятърните проекти изискват значителни първоначални инвестиции, но се характеризират с ниски оперативни разходи, тъй като не използват скъпи суровини. За да си осигурят необходимото финансиране, тези проекти трябва да удостоверят наличието на стабилни и гарантирани приходи за период от 10-15г. Финансовите разходи са съществен дял от общите им разходи. За вятърна централа, чийто приходи идват от продажба на енергия на пазарен принцип без форма на стабилизиране на приходите т.е. merchant проект, тези разходи могат да достигнат до 60% от разходите за целия експлоатационен живот на проекта. От съществено значение за жизнеспособността на вятърните проекти е намаляване на финансовите разходи, като най-важни фактори за това са предвидимостта и сигурността  на приходите и макроикономичeската среда.

Един от начините за стабилизиране на приходите е чрез търгове за капацитет, при които правителствата да идентифицират проектите, които биха постигнали най-ниска средна цена на енергията и да гарантират изплащането на тази цена чрез сключването на т.нар. договори за разлика с инвеститорите. Посредством този механизъм се гарантира сигурност и предвидимост на приходите пред финансиращите институции, които от своя страна биха осигурили финансиране на по-благоприятни лихвени нива, намалявайки разходите на проектите и съответно цената на електроенергията за крайните клиенти.

Дългосрочните корпоративните договори за изкупуване на енергия (corporate PPAs) също са елемент за стабилизиране на приходите. Тези договори набират скорост в Европа като през 2020г. техният пазарен дял се увеличава с 50%. Това се дължина увеличеното търсене на възобновяема електроенергия от индустриални предприятия, които все повече се стремят да намалят и дори елиминират въглеродния си отпечатък и да стабилизират разходите си за електроенергия в дългосрочен план.

Интервюта – Миглена Стоилова, Председател на НС на БГВЕА и член на УС на Национална енергийна камара (publics.bg)

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
X